Те се нахраниха

30 nov 2006, 10:39

Poesía

651 0 8

Те се нахраниха

От мечтите ми

Напълниха джобовете си

Изкараха пари

Аз се претъркулих в дупката си

Захапах юмруци

И предявих искове

Никой не ме чу

Почти нямо

Едно поточе

Премина под леглото ми

И със знаци ми показа

Колко много

Можем да си кажем само с погледи

Тогава се затворих в себе си

И научих езика на глухонемите

Тогава парите нямаха значение

И мечтите ми отново докоснаха въображението ми

Тогава открих

Че мога да нарека дупката си дом

И че в черупката ми е широко

Може още някой да дойде

Да си поговорим

24.11.2006

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ВТ (Вили Тодоров)

2007-01-18T18:32:55+02:00

Браво!
LONTANA (Даша)

2007-01-18T18:01:52+02:00

Господи ...
buba_muba (Буба)

2006-12-01T17:33:10+02:00

трябва да излезеш от дупката и да си върнеш мечтите-успех
didislava (Дидислава)

2006-12-01T08:14:04+02:00

Комфорта идва от душата...
manka

2006-11-30T17:53:09+02:00

Много си прав...нека ценим това което иамаме,а не да искаме все повече...нека открием стойностните неща...нека бъдем хора!!!
henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)

2006-11-30T13:49:37+02:00

Много силни и хубави думи, Декси!!!Поздравления за писането ти!Хенри
velina (Велина)

2006-11-30T13:38:53+02:00

Браво!
изречена (Мая Попова)

2006-11-30T10:46:05+02:00

колко много можем да си кажем, мълчейки... добър си, Декс!