30 нояб. 2006 г., 10:39

Те се нахраниха

770 0 8

Те се нахраниха

От мечтите ми

Напълниха джобовете си

Изкараха пари

 

Аз се претъркулих  в дупката си

Захапах юмруци

И предявих искове

Никой не ме чу

 

Почти нямо

Едно поточе

Премина под леглото ми

И със знаци ми показа

Колко много

Можем да си кажем само с погледи

 

Тогава се затворих в себе си

И научих езика на глухонемите

Тогава парите нямаха значение

И мечтите ми отново докоснаха въображението ми

 

Тогава открих

Че мога да нарека дупката си дом

И че в черупката ми е широко

 

Може още някой да дойде

Да си поговорим

 

24.11.2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислав Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво!
  • Господи ...
  • трябва да излезеш от дупката и да си върнеш мечтите-успех
  • Комфорта идва от душата...
  • Много си прав...нека ценим това което иамаме,а не да искаме все повече...нека открием стойностните неща...нека бъдем хора!!!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...