Nov 30, 2006, 10:39 AM

Те се нахраниха 

  Poetry
648 0 8

Те се нахраниха

От мечтите ми

Напълниха джобовете си

Изкараха пари

 

Аз се претъркулих  в дупката си

Захапах юмруци

И предявих искове

Никой не ме чу

 

Почти нямо

Едно поточе

Премина под леглото ми

И със знаци ми показа

Колко много

Можем да си кажем само с погледи

 

Тогава се затворих в себе си

И научих езика на глухонемите

Тогава парите нямаха значение

И мечтите ми отново докоснаха въображението ми

 

Тогава открих

Че мога да нарека дупката си дом

И че в черупката ми е широко

 

Може още някой да дойде

Да си поговорим

 

24.11.2006

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??