30.11.2006 г., 10:39 ч.

Те се нахраниха 

  Поезия
650 0 8

Те се нахраниха

От мечтите ми

Напълниха джобовете си

Изкараха пари

 

Аз се претъркулих  в дупката си

Захапах юмруци

И предявих искове

Никой не ме чу

 

Почти нямо

Едно поточе

Премина под леглото ми

И със знаци ми показа

Колко много

Можем да си кажем само с погледи

 

Тогава се затворих в себе си

И научих езика на глухонемите

Тогава парите нямаха значение

И мечтите ми отново докоснаха въображението ми

 

Тогава открих

Че мога да нарека дупката си дом

И че в черупката ми е широко

 

Може още някой да дойде

Да си поговорим

 

24.11.2006

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??