Те се нахраниха
Те се нахраниха
От мечтите ми
Напълниха джобовете си
Изкараха пари
Аз се претъркулих в дупката си
Захапах юмруци
И предявих искове
Никой не ме чу
Почти нямо
Едно поточе
Премина под леглото ми
И със знаци ми показа
Колко много
Можем да си кажем само с погледи
Тогава се затворих в себе си
И научих езика на глухонемите
Тогава парите нямаха значение
И мечтите ми отново докоснаха въображението ми
Тогава открих
Че мога да нарека дупката си дом
И че в черупката ми е широко
Може още някой да дойде
Да си поговорим
24.11.2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
