8 feb 2006, 22:06

Театрална любов 

  Poesía
740 0 1

Чакам те отново тук да дойдеш
с жар,надежда и изгаряща любов,
сърцето малко пак да стоплиш
макар с фалшивия си нежен зов
Глава подаваш през вратата,
театърът започва всеки миг,
гримът сценичен,сценарият и светлината..
в душата ми се чува вик
Едвам ръка до твойта доближавам
едвам до тебе само се допрях,
че част е от играта осъзнавам,
затуй с мечтите веч отдавна спрях
В ръцете твои преживявам всичките безброй желания,
ала сцената щом свърши разлюбвам не една мечта
изпадам във безкрайните страдания,
що плод са на сърдечната ми пустота.
Към тебе  играейки склонявам аз глава,
шепна тежкият сценарии с тъжен глас,
любовта-тя на сцената остава,
ала "вечно ще те любя аз".
Прегръщаш ме,целуваш ме
ала игра отново е и днес
и щом завесите се спуснат
идва краят тъй злочест
Поглед любовен молейки хвърлям
и сякаш ти казвам "Недей ме мъчи",
а ти повтаряш думи заучени,
театърът свърши и отиде си ти
Не знаеш,че за тебе копнея,
в ръцете твои изгарям,падам ти на колене,
ала съдбата моя е явно такава
в театърът ще ме обичаш само..
                          ..искам или не!

© Радост Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много красиво !!!

    Браво от мене
Propuestas
: ??:??