Feb 8, 2006, 10:06 PM

Театрална любов

  Poetry
940 0 1

Чакам те отново тук да дойдеш
с жар,надежда и изгаряща любов,
сърцето малко пак да стоплиш
макар с фалшивия си нежен зов
Глава подаваш през вратата,
театърът започва всеки миг,
гримът сценичен,сценарият и светлината..
в душата ми се чува вик
Едвам ръка до твойта доближавам
едвам до тебе само се допрях,
че част е от играта осъзнавам,
затуй с мечтите веч отдавна спрях
В ръцете твои преживявам всичките безброй желания,
ала сцената щом свърши разлюбвам не една мечта
изпадам във безкрайните страдания,
що плод са на сърдечната ми пустота.
Към тебе  играейки склонявам аз глава,
шепна тежкият сценарии с тъжен глас,
любовта-тя на сцената остава,
ала "вечно ще те любя аз".
Прегръщаш ме,целуваш ме
ала игра отново е и днес
и щом завесите се спуснат
идва краят тъй злочест
Поглед любовен молейки хвърлям
и сякаш ти казвам "Недей ме мъчи",
а ти повтаряш думи заучени,
театърът свърши и отиде си ти
Не знаеш,че за тебе копнея,
в ръцете твои изгарям,падам ти на колене,
ала съдбата моя е явно такава
в театърът ще ме обичаш само..
                          ..искам или не!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много красиво !!!

    Браво от мене

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...