16 sept 2013, 18:49  

Театър 

  Poesía » Otra
600 0 5

Самотен театър и есенен дъжд -
пак публика с мокри райета.
Две дами в салона, потърсили мъж -
дежурното сякаш не свети.

На сцената тъжен и евтин декор,
зад който самотен играеш
ненужната роля на смешен актьор,
разплакан секунди след края...

Завесата пада. Струи тишина -
сценичните все са заети.
Аплауз. Увехнала китка цветя
и скъсани жълти билети...

© Ивайло Цанов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??