Sep 16, 2013, 6:49 PM  

Театър 

  Poetry » Other
544 0 5

Самотен театър и есенен дъжд -
пак публика с мокри райета.
Две дами в салона, потърсили мъж -
дежурното сякаш не свети.

На сцената тъжен и евтин декор,
зад който самотен играеш
ненужната роля на смешен актьор,
разплакан секунди след края...

Завесата пада. Струи тишина -
сценичните все са заети.
Аплауз. Увехнала китка цветя
и скъсани жълти билети...

© Ивайло Цанов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??