Самотен театър и есенен дъжд -
пак публика с мокри райета.
Две дами в салона, потърсили мъж -
дежурното сякаш не свети.
На сцената тъжен и евтин декор,
зад който самотен играеш
ненужната роля на смешен актьор,
разплакан секунди след края...
Завесата пада. Струи тишина -
сценичните все са заети.
Аплауз. Увехнала китка цветя
и скъсани жълти билети...
© Ивайло Цанов Все права защищены