korsar (Мимо Николов)
526 155
29 oct 2008, 18:08

Театър 

  Poesía
546 0 1

                          ТЕАТЪР


Вятър свисти по гънките на стария афиш.
Дъждът мастилените сълзи е зацапал.
Вратите свирят с последния клавиш.
А гримьорната е още със дъх на грапа.


Пустее сцената на летния театър.
Ехото на репликите слушам в мрака.
Заедно с декорите ги разнася вятър.

... Захвърлената маска без очи заплака.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Тъжно...реално...силно!
    Харесва ми! Поздравления!
Propuestas
: ??:??