korsar (Мимо Николов)
526 155
29.10.2008 г., 18:08 ч.

Театър 

  Поезия
547 0 1

                          ТЕАТЪР


Вятър свисти по гънките на стария афиш.
Дъждът мастилените сълзи е зацапал.
Вратите свирят с последния клавиш.
А гримьорната е още със дъх на грапа.


Пустее сцената на летния театър.
Ехото на репликите слушам в мрака.
Заедно с декорите ги разнася вятър.

... Захвърлената маска без очи заплака.

© Мимо Николов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тъжно...реално...силно!
    Харесва ми! Поздравления!
Предложения
: ??:??