korsar (Мимо Николов)
526 155
29 окт. 2008 г., 18:08

Театър 

  Поэзия
544 0 1

                          ТЕАТЪР


Вятър свисти по гънките на стария афиш.
Дъждът мастилените сълзи е зацапал.
Вратите свирят с последния клавиш.
А гримьорната е още със дъх на грапа.


Пустее сцената на летния театър.
Ехото на репликите слушам в мрака.
Заедно с декорите ги разнася вятър.

... Захвърлената маска без очи заплака.

© Мимо Николов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тъжно...реално...силно!
    Харесва ми! Поздравления!
Предложения
: ??:??