korsar (Мимо Николов)
527 155
Oct 29, 2008, 6:08 PM

Театър 

  Poetry
522 0 1

                          ТЕАТЪР


Вятър свисти по гънките на стария афиш.
Дъждът мастилените сълзи е зацапал.
Вратите свирят с последния клавиш.
А гримьорната е още със дъх на грапа.


Пустее сцената на летния театър.
Ехото на репликите слушам в мрака.
Заедно с декорите ги разнася вятър.

... Захвърлената маска без очи заплака.

© Мимо Николов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Тъжно...реално...силно!
    Харесва ми! Поздравления!
Random works
: ??:??