7 oct 2009, 14:06

Театър

  Poesía
580 0 1

      ТЕАТЪР

 

Започва театърът.

Завесата се вдига, закърпена

от бели и черни дни.

Действие първо - сив блок.

Светлосиви са мойте коси,

изрусени са нейните.

Съседите зли са публика.

Тояжка от дрян за мен е рапира.

Умираме двама в драмата.

Живи сме – корави са нашите души!

И скача недоволната публика,

а някой ни викат на бис.

Действие второ – заспиваме.

И бавно броим на глас

дъждовните капки,

целувките в сценария.

Какво да Ви кажа?

Объркан живот -

сбъркан театър.

Ето, спускат завесата.

Това не е краят!

Да, просто ние спим...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...