ТЕАТЪР

Започва театърът.

Завесата се вдига, закърпена

от бели и черни дни.

Действие първо - сив блок.

Светлосиви са мойте коси,

изрусени са нейните.

Съседите зли са публика.

Тояжка от дрян за мен е рапира.

Умираме двама в драмата.

Живи сме – корави са нашите души!

И скача недоволната публика,

а някой ни викат на бис.

Действие второ – заспиваме.

И бавно броим на глас

дъждовните капки,

целувките в сценария.

Какво да Ви кажа?

Объркан живот -

сбъркан театър.

Ето, спускат завесата.

Това не е краят!

Да, просто ние спим...