Театър
ТЕАТЪР
Започва театърът.
Завесата се вдига, закърпена
от бели и черни дни.
Действие първо - сив блок.
Светлосиви са мойте коси,
изрусени са нейните.
Съседите зли са публика.
Тояжка от дрян за мен е рапира.
Умираме двама в драмата.
Живи сме – корави са нашите души!
И скача недоволната публика,
а някой ни викат на бис.
Действие второ – заспиваме.
И бавно броим на глас
дъждовните капки,
целувките в сценария.
Какво да Ви кажа?
Объркан живот -
сбъркан театър.
Ето, спускат завесата.
Това не е краят!
Да, просто ние спим...
© Мимо Николов All rights reserved.
