11 nov 2009, 19:23

Театър

  Poesía
730 0 12
В стария театър с избледнели декори
отново раздават се роли
трагично-комични и малко цинични,
но всеки за роля се бори.
Красиви контеси и нежни принцеси
с осанки на горди кралици,
принцове разни и лордове мазни
боботят на чужди езици.
Пиеса играят, не искат да знаят,
че шутът е гладен и беден,
а там режисьорът седи си на стола
и чака финала пореден.
Накрая аплаузи, без никакви паузи
с цветя на голямата сцена,
приключва играта, до друга позната
пиеса така подредена.
В празната зала, уморен до премала,
шутът и той е приключил,
потътрил краката и болка в душата
за кратко беше заключил...
А маската бяла, размазана цяла,
по скулите мъжки потече,
откри се тъгата за него позната -
усмивката, няма я вече.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...