11.11.2009 г., 19:23

Театър

731 0 12
В стария театър с избледнели декори
отново раздават се роли
трагично-комични и малко цинични,
но всеки за роля се бори.
Красиви контеси и нежни принцеси
с осанки на горди кралици,
принцове разни и лордове мазни
боботят на чужди езици.
Пиеса играят, не искат да знаят,
че шутът е гладен и беден,
а там режисьорът седи си на стола
и чака финала пореден.
Накрая аплаузи, без никакви паузи
с цветя на голямата сцена,
приключва играта, до друга позната
пиеса така подредена.
В празната зала, уморен до премала,
шутът и той е приключил,
потътрил краката и болка в душата
за кратко беше заключил...
А маската бяла, размазана цяла,
по скулите мъжки потече,
откри се тъгата за него позната -
усмивката, няма я вече.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...