11.11.2009 г., 19:23 ч.

Театър 

  Поезия
539 0 12
В стария театър с избледнели декори
отново раздават се роли
трагично-комични и малко цинични,
но всеки за роля се бори.
Красиви контеси и нежни принцеси
с осанки на горди кралици,
принцове разни и лордове мазни
боботят на чужди езици.
Пиеса играят, не искат да знаят,
че шутът е гладен и беден,
а там режисьорът седи си на стола
и чака финала пореден.
Накрая аплаузи, без никакви паузи
с цветя на голямата сцена,
приключва играта, до друга позната
пиеса така подредена.
В празната зала, уморен до премала,
шутът и той е приключил,
потътрил краката и болка в душата
за кратко беше заключил...
А маската бяла, размазана цяла,
по скулите мъжки потече,
откри се тъгата за него позната -
усмивката, няма я вече.

© Валка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??