11 нояб. 2009 г., 19:23

Театър

740 0 12
В стария театър с избледнели декори
отново раздават се роли
трагично-комични и малко цинични,
но всеки за роля се бори.
Красиви контеси и нежни принцеси
с осанки на горди кралици,
принцове разни и лордове мазни
боботят на чужди езици.
Пиеса играят, не искат да знаят,
че шутът е гладен и беден,
а там режисьорът седи си на стола
и чака финала пореден.
Накрая аплаузи, без никакви паузи
с цветя на голямата сцена,
приключва играта, до друга позната
пиеса така подредена.
В празната зала, уморен до премала,
шутът и той е приключил,
потътрил краката и болка в душата
за кратко беше заключил...
А маската бяла, размазана цяла,
по скулите мъжки потече,
откри се тъгата за него позната -
усмивката, няма я вече.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...