2 ago 2012, 20:20

Театър на другостта 

  Poesía » Filosófica
543 0 2

Играя себе си всред багрите на утрешния ден,

загърбвайки туй, що вчера се е смяло сред мъглите.

Витаят образи - едни и същи сред прозоречни врати,

преплитащи се в мрака на безбрежни същности.

 

Единство в образ - майка, що роди го,

отлита и венчава се за друг.

Отново същият, но по-различен, въпреки

че свойто „себе” е намерил за последен път.

 

Последен, но до рова.

А след него - безмерност-море, разлъка-покой.

Не сме ли грешни, че избираме онуй,

що вечността дели о гроба?

© Криста Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И аз благодаря за включването. Бях Ви писала на лични преди време. Ще се радвам да Ви виждам по-често, ценя изказа Ви.
  • Хареса ми,начина ти на изразяване в този стих и усетих едно забележимо израстване нагоре,със всяка следваща публикация,защото върнах назад,за да направя сравнение с последната.Благодаря за удоволствието!
Propuestas
: ??:??