Театър на другостта
855
0
2
Играя себе си всред багрите на утрешния ден,
загърбвайки туй, що вчера се е смяло сред мъглите.
Витаят образи - едни и същи сред прозоречни врати,
преплитащи се в мрака на безбрежни същности.
Единство в образ - майка, що роди го,
отлита и венчава се за друг.
Отново същият, но по-различен, въпреки
че свойто „себе” е намерил за последен път.
Последен, но до рова.
А след него - безмерност-море, разлъка-покой.
Не сме ли грешни, че избираме онуй,
що вечността дели о гроба?
© Криста All rights reserved.
