konche (Криста)
83 125
2.08.2012 г., 20:20 ч.

Театър на другостта 

  Поезия » Философска
530 0 2

Играя себе си всред багрите на утрешния ден,

загърбвайки туй, що вчера се е смяло сред мъглите.

Витаят образи - едни и същи сред прозоречни врати,

преплитащи се в мрака на безбрежни същности.

 

Единство в образ - майка, що роди го,

отлита и венчава се за друг.

Отново същият, но по-различен, въпреки

че свойто „себе” е намерил за последен път.

 

Последен, но до рова.

А след него - безмерност-море, разлъка-покой.

Не сме ли грешни, че избираме онуй,

що вечността дели о гроба?

© Криста Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И аз благодаря за включването. Бях Ви писала на лични преди време. Ще се радвам да Ви виждам по-често, ценя изказа Ви.
  • Хареса ми,начина ти на изразяване в този стих и усетих едно забележимо израстване нагоре,със всяка следваща публикация,защото върнах назад,за да направя сравнение с последната.Благодаря за удоволствието!
Предложения
: ??:??