ТЕАТЪРЪТ И ВИСОКИТЕ ТЕХНОЛОГИИ
ТЕАТЪРЪТ И ВИСОКИТЕ ТЕХНОЛОГИИ
Нощта, в която кучетата лаещи
разкъсваха технически
едно сърце, посмяло да обича,
и лешоядите пируваха,
без път за връщане увиснаха пътеките
тръгващи от мен за никъде
и като корените на дърво, умиращо от жажда,
забиха се по-здраво във земята.
Поредното “ЗАЩО”.
ЗАЩО не знаят да обичат хората?
Когато казвам някому “обичам те”,
аз винаги го казвам със лицето си.
Нима е любовта любов,
ако не можеш да я кажеш във очите?
Различна ли съм аз, или пък те?
Кому е нужен този маскарад?
Нали от маска има нужда само оня,
който своя лик не смее да покаже.
Гранада както винаги е там
със камъните мръсни и огньовете;
жълтите трамваи с падналите ангели
и кривогледи цигани припяващи;
рибари, тичащи след дявола
и рибки позлатени от желания;
рицари, задъхани от битки с вятъра
за рицарската “чест” едничка;
влюбени, зачетени във своя вестник,
докато уличните кучета разкъсват
оня наркоман нещастен;
плачещи, измъчени принцеси
със сълзите доказващи невинност;
принцовете,тичащи след пепелянки,
превръщащи се в кочияши;
безлики влюбени, убийци на любов,
в любов се вричат,
на останалия без сърце,
обичащия в гръб безименен,
очакващ вярност от любимата,
незнаеща, че е любима,
охулена и гонена, разпъната на кръст,
опитваща се да изчисти
цървулите на дядо си
от храчките на либето...
Хора, бягащи задъхани след себе си,
умиращи с едно от хилядите си лица,
"въодушевено" чакащи аплодисменти.
Всичко както винаги е същото.
Звездите мигат неразбиращо
и отгоре питат Вечността
“КОМУ Е НУЖЕН ТОЗИ МАСКАРАД?”
“НА АЛЧНОСТТА И СУЕТАТА” – отговори ТЯ.
А ОНЯ ЖАЛЪК НАРКОМАН ОСТАНА
ДА ЛЕЖИ В ПРАХТА,
ДОРИ НЕ ПИТАЩ ЗА КАКВО-
НИМА Е НУЖНА ОЩЕ БОЛКА?!
“НА ЗЛОТО” – отговори ТЯ,
ТОЙ УСМИХНА СЕ РАЗБИРАЩО,
ЗАЩОТО ВЕЧЕ БЯХА ГО УБИВАЛИ.
И ЦИГАНИТЕ ГО ПОДРИТВАХА
ПРИПЯВАЩИ ...
Е, ХАЙДЕ, ДАВАЙТЕ, АКТЬОРИ,
ЩОМ ТРЯБВА НЯКОЙ ДА УБИВАТЕ,
УБИЙТЕ МЕН, АЗ МОГА ДА ОБИЧАМ!
НО АКО СТЕ ИСТИНСКИ,
СВАЛЕТЕ МАСКИТЕ !!!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
