ТЕАТЪРЪТ И ВИСОКИТЕ ТЕХНОЛОГИИ
ТЕАТЪРЪТ И ВИСОКИТЕ ТЕХНОЛОГИИ
Нощта, в която кучетата лаещи
разкъсваха технически
едно сърце, посмяло да обича,
и лешоядите пируваха,
без път за връщане увиснаха пътеките
тръгващи от мен за никъде
и като корените на дърво, умиращо от жажда,
забиха се по-здраво във земята.
Поредното “ЗАЩО”.
ЗАЩО не знаят да обичат хората?
Когато казвам някому “обичам те”,
аз винаги го казвам със лицето си.
Нима е любовта любов,
ако не можеш да я кажеш във очите?
Различна ли съм аз, или пък те?
Кому е нужен този маскарад?
Нали от маска има нужда само оня,
който своя лик не смее да покаже.
Гранада както винаги е там
със камъните мръсни и огньовете;
жълтите трамваи с падналите ангели
и кривогледи цигани припяващи;
рибари, тичащи след дявола
и рибки позлатени от желания;
рицари, задъхани от битки с вятъра
за рицарската “чест” едничка;
влюбени, зачетени във своя вестник,
докато уличните кучета разкъсват
оня наркоман нещастен;
плачещи, измъчени принцеси
със сълзите доказващи невинност;
принцовете,тичащи след пепелянки,
превръщащи се в кочияши;
безлики влюбени, убийци на любов,
в любов се вричат,
на останалия без сърце,
обичащия в гръб безименен,
очакващ вярност от любимата,
незнаеща, че е любима,
охулена и гонена, разпъната на кръст,
опитваща се да изчисти
цървулите на дядо си
от храчките на либето...
Хора, бягащи задъхани след себе си,
умиращи с едно от хилядите си лица,
"въодушевено" чакащи аплодисменти.
Всичко както винаги е същото.
Звездите мигат неразбиращо
и отгоре питат Вечността
“КОМУ Е НУЖЕН ТОЗИ МАСКАРАД?”
“НА АЛЧНОСТТА И СУЕТАТА” – отговори ТЯ.
А ОНЯ ЖАЛЪК НАРКОМАН ОСТАНА
ДА ЛЕЖИ В ПРАХТА,
ДОРИ НЕ ПИТАЩ ЗА КАКВО-
НИМА Е НУЖНА ОЩЕ БОЛКА?!
“НА ЗЛОТО” – отговори ТЯ,
ТОЙ УСМИХНА СЕ РАЗБИРАЩО,
ЗАЩОТО ВЕЧЕ БЯХА ГО УБИВАЛИ.
И ЦИГАНИТЕ ГО ПОДРИТВАХА
ПРИПЯВАЩИ ...
Е, ХАЙДЕ, ДАВАЙТЕ, АКТЬОРИ,
ЩОМ ТРЯБВА НЯКОЙ ДА УБИВАТЕ,
УБИЙТЕ МЕН, АЗ МОГА ДА ОБИЧАМ!
НО АКО СТЕ ИСТИНСКИ,
СВАЛЕТЕ МАСКИТЕ !!!
© Даша All rights reserved.
