14 dic 2005, 21:14

Теб

  Poesía
949 1 5

Как искам да мога без теб!

Как искам да мога без теб,

но не мога

да правя от огъня лед!

Проклет да е този огън,

от който плътта ми бушува

в деветия кръг на ада,

макар и да знам-не си струва

така за любов да се страда!

Сред дивата хорска мъгла

опитвам се друго да зърна,

но виждам отново това-

как тръгна и гръб ми обърна

с миражно развети коси-

завинаги тъй ще те помня…

 

Когато желаеш-мини!

Аз своята стая бездомна

тогава ще съм прередил,

в кашони ще съм опаковал

желания, чувства, мечти…

 

Как искам без теб, но не мога!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илиян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...