24 oct 2007, 11:26

Теб и Мен

1.7K 0 4

Поглеждал ли си някога в очите си,

защото аз гледах в тях всеки ден

и виждах болката, мъката и сълзите си,

проляни не за теб, а за мен !

Колко тъжна и грозна е злобата в теб,

колко подло и недостйно е мълчанието ти,

с което избяга не от мен, а от себе си...

Любовта е странен хамелеон и

непредвидена буря, но истината в нея

или я има, или я няма... нито ти,

нито аз я заслужихме!

Надникнал ли си вече в нечие друго сърце,

за да видиш, че всеки търси и иска любов!

Колко ли страх и гняв си таял не в себе си, а в мен,

защото вече зная, че ти нямаш сърце

и ще потънеш самотен в безкрая!

Аз ще те забравя, навярно и ти мен...

Животът продължава, но само за тези, които имат сърце!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Кацарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Искрено ви благодаря ... Особено за прекрасният съвет на Маги!!! Целувки
  • Наранена си.Не вземай прибързани решения!
    Силен стих!Поздравления!
  • Прости, забрави и продължи свободна
    пътя си. Хубаво стихотворение.С обич.
  • Това е една малка част от чувствата ми към един лъжец и страхливец, когото обичах цели три години ... Може би болката все още спира музата ми ...

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...