Поглеждал ли си някога в очите си,
защото аз гледах в тях всеки ден
и виждах болката, мъката и сълзите си,
проляни не за теб, а за мен !
Колко тъжна и грозна е злобата в теб,
колко подло и недостйно е мълчанието ти,
с което избяга не от мен, а от себе си...
Любовта е странен хамелеон и
непредвидена буря, но истината в нея
или я има, или я няма... нито ти,
нито аз я заслужихме!
Надникнал ли си вече в нечие друго сърце,
за да видиш, че всеки търси и иска любов!
Колко ли страх и гняв си таял не в себе си, а в мен,
защото вече зная, че ти нямаш сърце
и ще потънеш самотен в безкрая!
Аз ще те забравя, навярно и ти мен...
Животът продължава, но само за тези, които имат сърце!
© Надежда Кацарова Всички права запазени