24 окт. 2007 г., 11:26

Теб и Мен

1.7K 0 4

Поглеждал ли си някога в очите си,

защото аз гледах в тях всеки ден

и виждах болката, мъката и сълзите си,

проляни не за теб, а за мен !

Колко тъжна и грозна е злобата в теб,

колко подло и недостйно е мълчанието ти,

с което избяга не от мен, а от себе си...

Любовта е странен хамелеон и

непредвидена буря, но истината в нея

или я има, или я няма... нито ти,

нито аз я заслужихме!

Надникнал ли си вече в нечие друго сърце,

за да видиш, че всеки търси и иска любов!

Колко ли страх и гняв си таял не в себе си, а в мен,

защото вече зная, че ти нямаш сърце

и ще потънеш самотен в безкрая!

Аз ще те забравя, навярно и ти мен...

Животът продължава, но само за тези, които имат сърце!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Кацарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Искрено ви благодаря ... Особено за прекрасният съвет на Маги!!! Целувки
  • Наранена си.Не вземай прибързани решения!
    Силен стих!Поздравления!
  • Прости, забрави и продължи свободна
    пътя си. Хубаво стихотворение.С обич.
  • Това е една малка част от чувствата ми към един лъжец и страхливец, когото обичах цели три години ... Може би болката все още спира музата ми ...

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...