Тежкият венец

9 mar 2010, 19:15

Poesía

495 0 1

Над бяла къща със венец,

окичил пътната врата,

се спусна тихата мъгла

и, като истински творец,

скри мъката й от очи.

Че днес, останала сама,

сина не ще посрещне тя.

А майчино сърце кърви...

Трупът на бойното поле
лежал. Във кратки редове

прочете, че не ще се върне.

Венец от тежки цветове

оплете - вместо с тез ръце
сина си рòден да прегърне.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

LeChevalier (Тошко)

2010-03-09T22:29:28+02:00

Рядко разработвана тема в този сайт. Уви, и това го има...