Тежкият венец
Над бяла къща със венец,
окичил пътната врата,
се спусна тихата мъгла
и, като истински творец,
скри мъката й от очи.
Че днес, останала сама,
сина не ще посрещне тя.
А майчино сърце кърви...
Трупът на бойното поле
лежал. Във кратки редове
прочете, че не ще се върне.
Венец от тежки цветове
оплете - вместо с тез ръце
сина си рòден да прегърне.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стефка Крушарова Все права защищены
