9 мар. 2010 г., 19:15

Тежкият венец 

  Поэзия
491 0 1



Над бяла къща със венец,

окичил пътната врата,

се спусна тихата мъгла

и, като истински творец,

скри мъката й от очи.

Че днес, останала сама,

сина не ще посрещне тя.

А майчино сърце кърви...

Трупът на бойното поле
лежал. Във кратки редове

прочете, че не ще се върне.

Венец от тежки цветове

оплете - вместо с тез ръце
сина си рòден да прегърне.

© Стефка Крушарова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Рядко разработвана тема в този сайт. Уви, и това го има...
Предложения
: ??:??