Над бяла къща със венец,
окичил пътната врата,
се спусна тихата мъгла
и, като истински творец,
скри мъката й от очи.
Че днес, останала сама,
сина не ще посрещне тя.
А майчино сърце кърви...
Трупът на бойното поле
лежал. Във кратки редове
прочете, че не ще се върне.
Венец от тежки цветове
оплете - вместо с тез ръце
сина си рòден да прегърне.
© Стефка Крушарова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
