Над бяла къща със венец,
окичил пътната врата,
се спусна тихата мъгла
и, като истински творец,
скри мъката й от очи.
Че днес, останала сама,
сина не ще посрещне тя.
А майчино сърце кърви...
Трупът на бойното поле
лежал. Във кратки редове
прочете, че не ще се върне.
Венец от тежки цветове
оплете - вместо с тез ръце
сина си рòден да прегърне.
© Стефка Крушарова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
