Над бяла къща със венец,
окичил пътната врата,
се спусна тихата мъгла
и, като истински творец,
скри мъката й от очи.
Че днес, останала сама,
сина не ще посрещне тя.
А майчино сърце кърви...
Трупът на бойното поле
лежал. Във кратки редове
прочете, че не ще се върне.
Венец от тежки цветове
оплете - вместо с тез ръце
сина си рòден да прегърне.
© Стефка Крушарова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
