5 sept 2005, 15:20

Тежко болен

  Poesía
1.3K 0 0

                Тежко болен

 

            Много болен съм – като след операция...

           Премахнаха ми разсейки на фрустрация.

           Изрязаха от душата ми чувството на злоба.

           Казват, че успешна е – ще държи до гроба.

           От сърцето изчегъртаха налепи от мъст...

           Боже, как ще нося вече този тежък кръст?

           Хирурзите профилактично кръцнаха тук-там,

           Казват, че съм нов човек. Не мога да знам...

              Но някак странно се усещам – сякаш по-различен...

           тонът ми дори е дружелюбен, не за мен типичен.

           От погледа вече не струи жлъчната омраза...

            Явно клинично здрав съм – без никаква зараза!

            ...................................................................................

            Птици скапани надигат страшна врява вън...

            Кошмар ли беше всичко? Само грозен сън?!            

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Кабакчиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...