4 dic 2010, 23:44

Тежко е на този свят...

  Poesía
1.3K 0 1

Тежко е на този свят
за някой да бъдеш
ти излишен.
Да няма на кой
да звъннеш през нощта,

да няма кой да прегърнеш,

когато болката гори в твоята
душа.

Сякаш си дух, ала с душа,

разпокъсана и унила, свила
се на топка и в ъгъла на сивата си
стая, клечка по клечка със спомените
тя догаря.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ноно Якимов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, но не съвсем... защото тя е имала любяща баба...
    Ноно, това чувство, пресъздадено доста добре в стиха ти, е временно, преходно, то е чувство на растежа... ще мине като прекрасно лято... толкова бързо, че няма да се усетиш кога ще затъгуваш за сегашните си тъги
    Хубаво пишеш!
    Поздрави!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...