4.12.2010 г., 23:44

Тежко е на този свят...

1.3K 0 1

Тежко е на този свят
за някой да бъдеш
ти излишен.
Да няма на кой
да звъннеш през нощта,

да няма кой да прегърнеш,

когато болката гори в твоята
душа.

Сякаш си дух, ала с душа,

разпокъсана и унила, свила
се на топка и в ъгъла на сивата си
стая, клечка по клечка със спомените
тя догаря.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ноно Якимов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, но не съвсем... защото тя е имала любяща баба...
    Ноно, това чувство, пресъздадено доста добре в стиха ти, е временно, преходно, то е чувство на растежа... ще мине като прекрасно лято... толкова бързо, че няма да се усетиш кога ще затъгуваш за сегашните си тъги
    Хубаво пишеш!
    Поздрави!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...