Тежко е на този свят
за някой да бъдеш
ти излишен.
Да няма на кой
да звъннеш през нощта,
да няма кой да прегърнеш,
когато болката гори в твоята
душа.
Сякаш си дух, ала с душа,
разпокъсана и унила, свила
се на топка и в ъгъла на сивата си
стая, клечка по клечка със спомените
тя догаря.
© Ноно Якимов Всички права запазени
Ноно, това чувство, пресъздадено доста добре в стиха ти, е временно, преходно, то е чувство на растежа... ще мине като прекрасно лято... толкова бързо, че няма да се усетиш кога ще затъгуваш за сегашните си тъги
Хубаво пишеш!
Поздрави!