4 дек. 2010 г., 23:44

Тежко е на този свят...

1.3K 0 1

Тежко е на този свят
за някой да бъдеш
ти излишен.
Да няма на кой
да звъннеш през нощта,

да няма кой да прегърнеш,

когато болката гори в твоята
душа.

Сякаш си дух, ала с душа,

разпокъсана и унила, свила
се на топка и в ъгъла на сивата си
стая, клечка по клечка със спомените
тя догаря.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ноно Якимов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, но не съвсем... защото тя е имала любяща баба...
    Ноно, това чувство, пресъздадено доста добре в стиха ти, е временно, преходно, то е чувство на растежа... ще мине като прекрасно лято... толкова бързо, че няма да се усетиш кога ще затъгуваш за сегашните си тъги
    Хубаво пишеш!
    Поздрави!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...