Нощта изгря
със диамантени слънца,
когато юлските тела на двама ни
потънаха във оня
тежък блус на Бентън.
А твоят дъх и моят дъх
се любеха
във ложето на устните.
Напуснахме Вселената...
Преминахме оттатък пренаселения рай.
Достатъчни един за друг и вечни
се спряхме в кътче от безкрая. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.