21 авг. 2019 г., 22:13

Тежък блус

818 0 0

Нощта изгря

със диамантени слънца,

когато юлските тела на двама ни

потънаха във оня

тежък блус на Бентън.

А твоят дъх и моят дъх

се любеха

във ложето на устните.

Напуснахме Вселената...

Преминахме оттатък пренаселения рай.

Достатъчни един за друг и вечни

се спряхме в кътче от безкрая.

Как сладко обещаваше блаженство.

А пулсът ти разказваше

истории за кораби и за морета

докато сърцето ти

не хвърли котва в моето сърце.

„Бу,бу,бу” – стенеше протяжно любовта ни...

Със всяка наша стъпка

изхвърляше зад борд

морал, благоприличие и скромност

Душите вече бяха голи

и се оглеждаха безсрамно.

подканяни от звуците на Бентън.

Прегърнатите ни тела

се молеха и изповядваха...

И днес, когато слушам отново

оня блус на Бентън,

той ме отвежда във нощта,

огряла с диамантени слънца...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Кънева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...