25 jul 2007, 8:30

ТЕЛЕФОНЕН ЗВЪН

  Poesía
1.1K 0 22
Телефонен звън.
Без никакви предчуствия.
Звъни служебния, за стотен път на ден.
Слушалката повдигаш: "Ало, моля!"
със глас школуван, малко притеснен.

Отсреща пауза. Сякаш цяла вечност.
Усещаш как вибрира въздухът сгъстен.
Минава миг, а в теб сърцето спира.
Позна го. Той е. Дали е променен?

"Здравей! - дочуваш. - Как е моето момиче?"
Въпрос очакван... цели "сто лета".
Без да мислиш, гмурна се в гласа му
и целият околен свят замря.

Не чу какво попита. Как го каза.
Магията се връщаше. Тя беше  тук.
Със твоята молитва пак доказа,
че сбъдват се мечти. Дори напук.

Напук на всички "мъдри" изречения,
на норми общи - празни правила.
И целият морал сега е без значение,
щом звънне ни и чуем любовта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...