Jul 25, 2007, 8:30 AM

ТЕЛЕФОНЕН ЗВЪН

  Poetry
1.1K 0 22
Телефонен звън.
Без никакви предчуствия.
Звъни служебния, за стотен път на ден.
Слушалката повдигаш: "Ало, моля!"
със глас школуван, малко притеснен.

Отсреща пауза. Сякаш цяла вечност.
Усещаш как вибрира въздухът сгъстен.
Минава миг, а в теб сърцето спира.
Позна го. Той е. Дали е променен?

"Здравей! - дочуваш. - Как е моето момиче?"
Въпрос очакван... цели "сто лета".
Без да мислиш, гмурна се в гласа му
и целият околен свят замря.

Не чу какво попита. Как го каза.
Магията се връщаше. Тя беше  тук.
Със твоята молитва пак доказа,
че сбъдват се мечти. Дори напук.

Напук на всички "мъдри" изречения,
на норми общи - празни правила.
И целият морал сега е без значение,
щом звънне ни и чуем любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...