Jul 25, 2007, 8:30 AM

ТЕЛЕФОНЕН ЗВЪН

  Poetry
1.1K 0 22
Телефонен звън.
Без никакви предчуствия.
Звъни служебния, за стотен път на ден.
Слушалката повдигаш: "Ало, моля!"
със глас школуван, малко притеснен.

Отсреща пауза. Сякаш цяла вечност.
Усещаш как вибрира въздухът сгъстен.
Минава миг, а в теб сърцето спира.
Позна го. Той е. Дали е променен?

"Здравей! - дочуваш. - Как е моето момиче?"
Въпрос очакван... цели "сто лета".
Без да мислиш, гмурна се в гласа му
и целият околен свят замря.

Не чу какво попита. Как го каза.
Магията се връщаше. Тя беше  тук.
Със твоята молитва пак доказа,
че сбъдват се мечти. Дори напук.

Напук на всички "мъдри" изречения,
на норми общи - празни правила.
И целият морал сега е без значение,
щом звънне ни и чуем любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...