25.07.2007 г., 8:30 ч.

ТЕЛЕФОНЕН ЗВЪН 

  Поезия
1029 0 22
Телефонен звън.
Без никакви предчуствия.
Звъни служебния, за стотен път на ден.
Слушалката повдигаш: "Ало, моля!"
със глас школуван, малко притеснен.
Отсреща пауза. Сякаш цяла вечност.
Усещаш как вибрира въздухът сгъстен.
Минава миг, а в теб сърцето спира.
Позна го. Той е. Дали е променен?
"Здравей! - дочуваш. - Как е моето момиче?"
Въпрос очакван... цели "сто лета".
Без да мислиш, гмурна се в гласа му ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Предложения
: ??:??