25.07.2007 г., 8:30

ТЕЛЕФОНЕН ЗВЪН

1.1K 0 22
Телефонен звън.
Без никакви предчуствия.
Звъни служебния, за стотен път на ден.
Слушалката повдигаш: "Ало, моля!"
със глас школуван, малко притеснен.

Отсреща пауза. Сякаш цяла вечност.
Усещаш как вибрира въздухът сгъстен.
Минава миг, а в теб сърцето спира.
Позна го. Той е. Дали е променен?

"Здравей! - дочуваш. - Как е моето момиче?"
Въпрос очакван... цели "сто лета".
Без да мислиш, гмурна се в гласа му
и целият околен свят замря.

Не чу какво попита. Как го каза.
Магията се връщаше. Тя беше  тук.
Със твоята молитва пак доказа,
че сбъдват се мечти. Дори напук.

Напук на всички "мъдри" изречения,
на норми общи - празни правила.
И целият морал сега е без значение,
щом звънне ни и чуем любовта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...