Да легне есента в тревите,
мъглата да е млечнобяла,
внезапен, огънят да шипне.
в огнище, дълго негоряло.
На двора дремещият орех
с черупките да ни замеря,
полето да сънува оран,
небето птици да намери.
И тази глъч, която помня,
от златния кипеж на дните
да пукне калената стомна –
да облече възторг липите. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse