yotovava (Валентина Йотова)
2496 20846
20 мая 2017 г., 19:37

Телеграма от идещата есен 

  Поэзия » Философская
452 3 7

Да легне есента в тревите,

мъглата да е млечнобяла,

внезапен, огънят да шипне.

в огнище, дълго негоряло.

 

На двора дремещият орех

с черупките да ни замеря,

полето да сънува оран,

небето птици да намери.

 

И тази глъч, която помня,

от златния кипеж на дните

да пукне калената стомна –

да облече възторг липите.

 

И с прости сетива да видим

из дълбините на душата,

кое останало е свидно,

кое все още непознато.

 

Да разберем, че сме на гости

на взетото под наем тяло,

преди да отлетим при Господ.

И да започнем отначало.

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прегръщам ви, важното е да вярваме в новото начало.
  • Поезия си ти!!
  • Не мисля, че душата се преражда след смъртта, но независимо от това харесах стихотворението! Поздравления, Валя!
  • Харесах!
  • За да видим "кое останало е свидно, кое все още непознато..."
    Много хубаво! Поздравления!
  • Не бързай още да отнемаш младостта на тревите и цветовете тепърва предстоящи им да станат плод. А и липите тепърва ще да заухаят, преди да се уморят от листите си в есента. А и тялото в подарък (защото незнаен е наема за него) тъкмо започва да крепне и не знае силата си. Рано е още за есента! Но не и за поздрав за птекрасния стих !
  • Да бъде! Поздрави,Валентина!
Предложения
: ??:??