Да легне есента в тревите,
мъглата да е млечнобяла,
внезапен, огънят да шипне.
в огнище, дълго негоряло.
На двора дремещият орех
с черупките да ни замеря,
полето да сънува оран,
небето птици да намери.
И тази глъч, която помня,
от златния кипеж на дните
да пукне калената стомна –
да облече възторг липите. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up