6 sept 2009, 21:17

Телескоп

  Poesía
814 0 1


Оставям се на ръба на голямата скала, с длани, заключени в земята:

споделят ми колко съм зависим.

Под стъпалата ми няма бряг, само море. Отляво – телескоп, насочен

към хоризонта; все едно знае какво ще открие.

А черната точка се изплъзва там някъде – на границата с чайките

и рибите.

Други точки стават по-големи, за тях не е нужен телескоп.

Червеното по коленете ми не иска да чакам: с притъпена болка движи

махалото над пропастта.

Достатъчно пясък изсипах там долу.

 


 

 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деймиън Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...