6 sept 2009, 21:17

Телескоп

  Poesía
812 0 1


Оставям се на ръба на голямата скала, с длани, заключени в земята:

споделят ми колко съм зависим.

Под стъпалата ми няма бряг, само море. Отляво – телескоп, насочен

към хоризонта; все едно знае какво ще открие.

А черната точка се изплъзва там някъде – на границата с чайките

и рибите.

Други точки стават по-големи, за тях не е нужен телескоп.

Червеното по коленете ми не иска да чакам: с притъпена болка движи

махалото над пропастта.

Достатъчно пясък изсипах там долу.

 


 

 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деймиън Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...