6.09.2009 г., 21:17

Телескоп

813 0 1


Оставям се на ръба на голямата скала, с длани, заключени в земята:

споделят ми колко съм зависим.

Под стъпалата ми няма бряг, само море. Отляво – телескоп, насочен

към хоризонта; все едно знае какво ще открие.

А черната точка се изплъзва там някъде – на границата с чайките

и рибите.

Други точки стават по-големи, за тях не е нужен телескоп.

Червеното по коленете ми не иска да чакам: с притъпена болка движи

махалото над пропастта.

Достатъчно пясък изсипах там долу.

 


 

 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деймиън Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...