Sep 6, 2009, 9:17 PM

Телескоп

  Poetry
810 0 1


Оставям се на ръба на голямата скала, с длани, заключени в земята:

споделят ми колко съм зависим.

Под стъпалата ми няма бряг, само море. Отляво – телескоп, насочен

към хоризонта; все едно знае какво ще открие.

А черната точка се изплъзва там някъде – на границата с чайките

и рибите.

Други точки стават по-големи, за тях не е нужен телескоп.

Червеното по коленете ми не иска да чакам: с притъпена болка движи

махалото над пропастта.

Достатъчно пясък изсипах там долу.

 


 

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деймиън All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...