Оставям се на ръба на голямата скала, с длани, заключени в земята:
споделят ми колко съм зависим.
Под стъпалата ми няма бряг, само море. Отляво – телескоп, насочен
към хоризонта; все едно знае какво ще открие.
А черната точка се изплъзва там някъде – на границата с чайките
и рибите.
Други точки стават по-големи, за тях не е нужен телескоп.
Червеното по коленете ми не иска да чакам: с притъпена болка движи
махалото над пропастта.
Достатъчно пясък изсипах там долу.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up