Белее, тук-таме, небето сиво...
Бяла е и тишината извън дома.
Черна - нишката на смъртта!
Стара и самотна пейка -
от времето избеляла, онемяла.
Около нея - пролетен пейзаж!
На мижанка със света,
детето ни си играе....
Слънцето в гърба му грее!
Преплетени в ЕДНО -
паяжина и роса....
Магическа реалност!
Развели дългите си гриви,
препускат два бели коня
през разпенените вълни!
Гола бе блондинката - на брега на морето.
Изгряващото слънце танцуваше в косите и,
поредната вълна... се разбиваше в нозете и!
През прехвърчащите снежинки,
грачещ гарван прелетя...
Изгрява в далечината слънцето!
Дървото сякаш птица е,
а двата облака - крила!
Уви - корените котва са.
С боси крака, неглеже,
лежа си в буйната трева
и... за нищичко не мисля!
В ковчега на Дхарма -
само един сламен сандал!
Къде ли е отишъл другия?...
2018 година, планетата Земя
Дхарма е термин от Изтока, чийто западен еквивалент може да включва морал, етика, добродетел, справедливост и чистота. За жалост, повечето от тези термини явно не са на мода в нашата съвременна култура. И все пак Дхармата е тази, която води търсачите на истината към развиване на гнозис.
© Гюрхан Todos los derechos reservados