18.11.2018 г., 20:10  

Тематични тристишия

831 0 2

Белее, тук-таме, небето сиво...

Бяла е и тишината извън дома.

Черна  -  нишката на смъртта!

 

Стара и самотна пейка  -

от времето избеляла, онемяла.

Около нея  -  пролетен пейзаж!

 

На мижанка със света,

детето ни си играе....

Слънцето в гърба му грее!

 

Преплетени в ЕДНО  -

паяжина и роса....

Магическа реалност!

 

Развели дългите си гриви,

препускат два бели коня

през разпенените вълни!

 

Гола бе блондинката  -  на брега на морето.

Изгряващото слънце танцуваше в косите и,

поредната вълна... се разбиваше в нозете и!

 

През прехвърчащите снежинки,

грачещ гарван прелетя...

Изгрява в далечината слънцето!

 

Дървото сякаш птица е,

а двата облака  -  крила!

Уви  -  корените котва са.

 

С боси крака, неглеже,

лежа си в буйната трева

и... за нищичко не мисля!

 

В ковчега на Дхарма  -

само един сламен сандал!

Къде ли е отишъл другия?...

 

2018 година,  планетата Земя

 

 Дхарма е термин от Изтока, чийто западен еквивалент може да включва морал, етика, добродетел, справедливост и чистота. За жалост, повечето от тези термини явно не са на мода в нашата съвременна култура. И все пак Дхармата е тази, която води търсачите на истината към развиване на гнозис.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гюрхан Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за коментарите и топлите думи, Елена! Да, жалко е, че някои хора - интелектуалци при това! - все още продължават да живеят с предразсъдъци и нелепо самочувствие на висши същества... Тези, които не ме оценяват или тези, които ме оценяват с "1" ... Няма как да ме обидят, но... те не го знаят... Няма откъде да го знаят!!!
  • Жалко, че никой не се е спрял тук.
    Всичките ми харесаха, но някои от тях са си направо в десятката.
    Браво!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...