18.11.2018 г., 20:10  

Тематични тристишия

826 0 2

Белее, тук-таме, небето сиво...

Бяла е и тишината извън дома.

Черна  -  нишката на смъртта!

 

Стара и самотна пейка  -

от времето избеляла, онемяла.

Около нея  -  пролетен пейзаж!

 

На мижанка със света,

детето ни си играе....

Слънцето в гърба му грее!

 

Преплетени в ЕДНО  -

паяжина и роса....

Магическа реалност!

 

Развели дългите си гриви,

препускат два бели коня

през разпенените вълни!

 

Гола бе блондинката  -  на брега на морето.

Изгряващото слънце танцуваше в косите и,

поредната вълна... се разбиваше в нозете и!

 

През прехвърчащите снежинки,

грачещ гарван прелетя...

Изгрява в далечината слънцето!

 

Дървото сякаш птица е,

а двата облака  -  крила!

Уви  -  корените котва са.

 

С боси крака, неглеже,

лежа си в буйната трева

и... за нищичко не мисля!

 

В ковчега на Дхарма  -

само един сламен сандал!

Къде ли е отишъл другия?...

 

2018 година,  планетата Земя

 

 Дхарма е термин от Изтока, чийто западен еквивалент може да включва морал, етика, добродетел, справедливост и чистота. За жалост, повечето от тези термини явно не са на мода в нашата съвременна култура. И все пак Дхармата е тази, която води търсачите на истината към развиване на гнозис.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гюрхан Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за коментарите и топлите думи, Елена! Да, жалко е, че някои хора - интелектуалци при това! - все още продължават да живеят с предразсъдъци и нелепо самочувствие на висши същества... Тези, които не ме оценяват или тези, които ме оценяват с "1" ... Няма как да ме обидят, но... те не го знаят... Няма откъде да го знаят!!!
  • Жалко, че никой не се е спрял тук.
    Всичките ми харесаха, но някои от тях са си направо в десятката.
    Браво!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...