Белее, тук-таме, небето сиво...

Бяла е и тишината извън дома.

Черна  -  нишката на смъртта!

Стара и самотна пейка  -

от времето избеляла, онемяла.

Около нея  -  пролетен пейзаж!

На мижанка със света,

детето ни си играе....

Слънцето в гърба му грее!

Преплетени в ЕДНО  -

паяжина и роса....

Магическа реалност!

Развели дългите си гриви,

препускат два бели коня

през разпенените вълни!

Гола бе блондинката  -  на брега на морето.

Изгряващото слънце танцуваше в косите и,

поредната вълна... се разбиваше в нозете и!

През прехвърчащите снежинки,

грачещ гарван прелетя...

Изгрява в далечината слънцето!

Дървото сякаш птица е,

а двата облака  -  крила!

Уви  -  корените котва са.

С боси крака, неглеже,

лежа си в буйната трева

и... за нищичко не мисля!

В ковчега на Дхарма  -

само един сламен сандал!

Къде ли е отишъл другия?...

2018 година,  планетата Земя

 Дхарма е термин от Изтока, чийто западен еквивалент може да включва морал, етика, добродетел, справедливост и чистота. За жалост, повечето от тези термини явно не са на мода в нашата съвременна култура. И все пак Дхармата е тази, която води търсачите на истината към развиване на гнозис.