12 mar 2011, 13:00

Тембър

889 0 4

когато чуя гласа ти

новоизлюпени мравки

по шията ми 

плъзват

близват топла влага и

в слуха мравучат...

никой 

не изрича името ми

като теб...

чуя ли го –

стъпвам стремената

на буен кон

весела вода преминава и

пита

облечена или гола е

душата ми – 

има ли място там

за някой

с топъл тембър

името ми да изрича...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дима Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ей,Секси!Много еротика,много чувственост...разкош!Аплодисменти!
  • Щастливец е този. Браво!
  • Здравей, еротичнице! Много натопорчващо стихотворение. Надявам се, че човекът със страхотния тембър изпитва същото когато чуе твоя глас да звъни близо до него. Със сигурност нищо не би посмял да ти откаже. Възползвай се. Чакам развръзката...
  • Харесах!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...