12 mar 2011, 13:00

Тембър

891 0 4

когато чуя гласа ти

новоизлюпени мравки

по шията ми 

плъзват

близват топла влага и

в слуха мравучат...

никой 

не изрича името ми

като теб...

чуя ли го –

стъпвам стремената

на буен кон

весела вода преминава и

пита

облечена или гола е

душата ми – 

има ли място там

за някой

с топъл тембър

името ми да изрича...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дима Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ей,Секси!Много еротика,много чувственост...разкош!Аплодисменти!
  • Щастливец е този. Браво!
  • Здравей, еротичнице! Много натопорчващо стихотворение. Надявам се, че човекът със страхотния тембър изпитва същото когато чуе твоя глас да звъни близо до него. Със сигурност нищо не би посмял да ти откаже. Възползвай се. Чакам развръзката...
  • Харесах!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...