12 mar 2011, 13:00

Тембър 

  Poesía » De amor
713 0 4

когато чуя гласа ти

новоизлюпени мравки

по шията ми 

плъзват

близват топла влага и

в слуха мравучат...

никой 

не изрича името ми

като теб...

чуя ли го –

стъпвам стремената

на буен кон

весела вода преминава и

пита

облечена или гола е

душата ми – 

има ли място там

за някой

с топъл тембър

името ми да изрича...

© Дима Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ей,Секси!Много еротика,много чувственост...разкош!Аплодисменти!
  • Щастливец е този. Браво!
  • Здравей, еротичнице! Много натопорчващо стихотворение. Надявам се, че човекът със страхотния тембър изпитва същото когато чуе твоя глас да звъни близо до него. Със сигурност нищо не би посмял да ти откаже. Възползвай се. Чакам развръзката...
  • Харесах!
Propuestas
: ??:??